Къде отиде връзката с децата? Отговаря психологът Магдалена Данаилова

Много често това, което довежда родителите до консултации със специалисти, е проблемното поведение. Все по-често се говори, че децата са агресивни, не изпълняват изискванията на родителите си, „имат собствено мнение”.

Истината е, че не децата са се променили. Те винаги са имали собствено мнение, винаги са искали да постигнат своето, да бъдат щастливи, да са обградени от материални и нематериални придобивки. Няма дете, което да не се радва на подкрепата на родителите или пък на техните подаръци.

Защо напоследък говорим за „буйни деца”?

Наричаме ги с всякакви имена, оправдаваме собствените си слабости с тяхното поведение, темперамент и желания.

Част от причината за този феномен е промяната в начина на живот. Като всяка цивилизация и всяко общество, което се развива, така и в България наблюдаваме тенденции към развитие на независимост.

Това, от една страна, е чудесно. Вече имаме мобилни телефони, чрез които винаги поддържаме връзка с децата и знаем къде са те, добре ли са и кога ще се приберат.

Четем всякакви статии в интернет за това кога да пуснем детето на ясла и колко е хубаво това за него, за да стане самостоятелно. Подаряваме му таблет, за да намира по-лесно информацията, която му е необходима за научаване на училищните предмети. Всички тези средства и начин на живот ни помагат много в ежедневието, но имат и своите минуси.

Всички тези нови технологии са още един начин да окажем контрол над децата. Обаждаме се по телефона и искаме те моментално да се приберат у дома. Отваряме компютъра и искаме да разберем от какво се интересуват те, какви сайтове гледат, в безопасност ли са. Пускаме телевизора, за да пазят тишина, докато братчето спи и понякога дори забравяме за това какво точно виждат те на този екран.

Изглежда така, сякаш имаме много начини за общуване, а всъщност връзката с децата се губи. Те все повече и повече започват да се отдалечават от нас, не споделят, не търсят одобрението и вниманието ни, авторитетът ни се губи. Имаме много начини на общуваме с децата, но

качеството на това общуване се е променило.

Много често родители идват на консултация и казват, че чак след спирането на телевизията през деня детето им е проговорило.

Тук ще има родители, които ще кажат, че телевизията е нещо полезно и не смятат, че трябва да лишат децата си от нея. И до някъде са прави. Телевизията може и да учи. От новините научаваме всичко за света около нас, децата могат да видят филмчета с животни, които не се срещат в техния град и да научат много за тях.

Въпросът е не в това дали гледаме телевизия или не, а в това колко често го правим, какво точно гледаме и дали тази технология е за сметка на други важни за детето занимания и средства за общуване.

Никой не твърди, че трябва да се върнем назад във времето, където не сме имали други начини да се свържем с близките ни освен с писма или пък да не си пуснем телевизора, за да разберем какво е станало днес по света и у нас. Но отделяме ли достатъчно време за игри с децата?!

Изумително е колко много деца днес не могат да скачат, не могат да се търкалят, не знаят какво значи да направиш храна от пясък или пък да играеш на кралю-порталю. Докато детето играе на площадката често се чуват реплика от сорта на „недей да тичаш, ще паднеш”, „не ходи там, мръсно е”, „не се катери, опасно е”.

В природата на децата е те да експериментират. А ние им забраняваме точно това. Когато им кажем да не правят нещо, те правят точно това, защото нашите думи не са толкова силни, колкото преживяванията от дадено действие.

Децата не знаят какво значи „ще паднеш”, докато не паднат и не усетят колко боли. Те не знаят какво значи „опасно е”, докато не се качат на дървото и не видят света от високо. И отново това не значи да оставим децата да се пребиват, а ние да стоим пасивни отстрани.

Това значи да спечелим отново тяхното доверие и да бъдем авторитет. А за да направим това, трябва да забравим за тези посреднически средства, които застават между нас и децата, които пречат на общуването в истинския смисъл на думата - двустранното и реципрочно общуване.

- Говорете с децата, оставете ги да говорят и да опитват нови неща.

- Обсъждайте заедно последствията от тези действия и какво друго могат да правят те вместо това.

- Давайте им възможност да измислят нови неща и да дават идеи за разрешение на проблемите си.

- И най-важното - изслушвайте ги и играйте заедно. Играта е естественият начин на децата да усвояват нови умения и знания, да научават повече за света, хората в него и начините на общуване с тях.

А ако направите всичко това, след това няма да е необходимо да проверявате компютрите и телефоните им. Те сами ще ви търсят тогава, когато срещнат проблем и имат нужда от съвет. Дори и във възрастта, в която техните връстници ще ви изместват, вие все още ще бъдете най-важните хора за тях в трудни житейски ситуации.

Магдалена Данаилова е детски психолог и специалист ранно детско развитие.

Завършила е бакалавърска степен по психология в Абърдийн, Шотландия, където е преминала и двужодишен курс по консултантски умения. После завършва магистратура „Детско-юношеска и училищна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е доброволец към няколко центъра и организации. Работила е като психолог в ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, а от 2016 г. работи в Център за ранно детско развитие и психологическо консултиране "Шарено детство", на който е един от създателите.

"Работя по австралийска система за ранно детско развитие - Киндиру, а също така съм и консултант по невромоторни незрялости към същата програма", обяснява Магдалена. "Интересите и компетенциите ми са свързани с ранното детско развитие, както и разстройства и особености в психичното, социалното и емоционалното развитие на децата."